Патрон на училището

“...Защото двама чорбаджии на един стол не можат да седят. Защото аз съм табихетлия човек....”

Захарий Зограф

Захари Христович Димитров, известен като ЗахариЗограф е роден през 1810 година вгр. Самоков.

Негов баща е видният зограф Христо Димитров, който е смятан за основоположник на една от най – авторитетите български иконописни школи – Самоковската. Бащата на бъдещия творец, който е изучил занаята в Хилендарския манастир, започва да го предава на най – големия си син  – Димитър. През 1819 година обаче смъртта го застига и така учител по иконопис на Захари става неговият по – голям брат. Наред с изучаването на семейния занаят, той учи в местното килийно училище.От 1827 година негов учител е знаменитият възрожденец – Неофит Рилски, който до голяма степен спомага за оформянето на мирогледа му и особено за любовта му към родината.

Захари Зограф бързо разгръща своя талант в иконописта и от 15 октомври 1831 година започва работа като съдружник на брат си, което означава, че вече е истински майстор. Няколко години след това той се отделя от него и заминава за Пловдив, където продължава своя творчески път. Първата му самостоятелна творба, на която се подписва, е от църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Пловдив. Благодарение на майсторството си, получава и други задачи. Запазени негови икони от този период има и в църквата „ Св. Богородица“ в Копривщица.

Портрет на Неофит Рилски ,дело на Захарий Зограф”

Един от първите му големи стенописни ансамбли е този, който той рисува в Бачковския манастир. В изключителната му работа над този храм особено се отличава картината на „Страшният съд“, намираща се под откритата нартика. В нея Захари успява да внесе нов елемент, изобразявайки сред горящите в ада и няколко български чорбаджии от Пловдив, които били поддръжници на гръкоманското движение сред българите. Друга новост, която внася при работата си в Бачковския манастир, е рисуването на автопортрет, което до тогава се е смята за крайно неприемливо.

През 1841 година зографът започва работа по изписването на южната част на съборната църква „Рождество Богородично“ в Рилския манастир. Изпълнението му там отново е на висота и заслужено неговият учител Неофит Рилски пише тези бляскави слова за него:      „Като влази некой перви път в черковата, ако се случи да погледне най – напред на изображението церковно, както си дигне главата нагоре той забравя веке да я снеме…“   

Захари Зограф е емблематична фигура в българската история, но той не остава в нея единствено със своето творчество. Наред с него видният зограф се бори за налагането на българския език в богосложението и за разпространение на книжовното дело сред по – широк кръг от народа.

Иконописецът успява да завещае на поколенията голямо количество творби, част от които са наистина изключителни. За разлика от предхождащите го зографи, при него скромността и смиреността на христолюбивия творец отсъстват. Множеството му автопортрети както и подписите под стенописите му свидетелстват за един осъзнат талант, който намира израз и в писмата му до Неофит Рилски. В едно от тях той пише:  „Истина да им кажеш, колко са майсторе у турско, у Света Гора, у Стамбул, у Румелията и у Ерусалим ни един не може да му тури калема под неговото.“